Joshua 2
Съгледвачите в Йерихон и Раав
1 a Тогава Навиновият син Иисус тайно изпрати от Шитим двама мъже да разузнаят и каза: „Идете, огледайте земята и Йерихон!“Те тръгнаха и дойдоха в дома на една блудница на име Раав, и пренощуваха там. 2И казаха на йерихонския цар: „Ето мъже от израилтяните дойдоха нощес тук, за да огледат страната“. 3Тогава Йерихонският цар изпрати да кажат на Раав: „Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и влязоха нощес в къщата ти, защото са дошли да огледат цялата страна.“ 4Жената взе двамата мъже, но скри това, че ги е приела в къщата си, и каза: „Наистина, мъжете идваха при мене, но не зная откъде бяха те. 5И когато привечер портата трябваше да се затваря, мъжете излязоха. Но не зная къде отидоха. Спуснете се бързо след тях! Ще ги настигнете!“ 6А тя ги беше качила на покрива и скрила между ленените стъбла, натрупани върху покрива ѝ. 7Тогава преследвачите се втурнаха след тях по Йорданския път, към бродовете. И затвориха портата. Веднага щом като преследвачите излязоха след тях и 8преди да си легнат да спят, Раав се качи при мъжете на покрива 9и им каза: „Аз зная, че Господ е дал на вас страната. Наистина ни обхвана страх от вас и всичките жители на тази земя се разтрепериха заради вас! 10 b Чухме как Господ пресуши пред вас водите на Червено море, когато излязохте от Египет, и как постъпихте с двамата аморейски царе отвъд Йордан – Сихон и Ог, които погубихте. 11 c Чухме и сърцата ни се свиха. У никого не останаха кураж и смелост поради вас. Настина Господ, вашият Бог, е Бог на небесата горе и на земята долу. 12И сега, закълнете ми се в Господа, че както аз ви сторих милост, така и вие ще сторите милост на бащиния ми дом. И дайте ми знак за уверение. 13Нека останат живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всичко, което е у тях. Избавете живота ни от смърт.“ 14 d И мъжете ѝ казаха: „Нашият живот за вашия живот! Ако не издадете това наше дело, когато Господ ни предаде страната, ще ти окажем милост и вярност.“ 15 e И тя ги спусна с въже през прозореца, тъй като домът ѝ беше между двете стени и беше част от градската стена. 16И тя им каза: „Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите. Крийте се там три дена, докато преследвачите не се върнат. И след това тръгнете по пътя си.“ 17Мъжете ѝ казаха: „Ние сме свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем. 18Ето, когато влезем в страната, привържи това червено въже към прозореца, през който ни спускаш. И събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си – целия си бащин дом. 19И ако някой излезе вън от вратата на твоята къща, неговата кръв да е върху главата му и ние ще бъдем свободни от твоята клетва. Но всеки, който бъде с тебе в къщата, кръвта му да е върху главата ни, ако ръка се докосне до него. 20Но ако издадеш нашето дело, ние ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ти ни накара се закълнем.“ 21Тя каза: „Да бъде според вашите думи!“И ги отпрати. Те си отидоха, а тя привърза червеното въже за прозореца. 22 Те тръгнаха и отидоха в планината, и останаха там три дена, докато преследвачите се върнаха. А преследвачите ги търсеха по целия път и не ги намериха. 23Тогава двамата мъже се върнаха. Слязоха от планината, прекосиха Йордан и дойдоха при Иисус Навин. Те му разказаха всичко, което им се беше случило. 24И казаха още на Иисус: „Наистина Господ предаде цялата страна в ръцете ни. И дори всичките жители на страната се страхуват заради нас.“
Copyright information for
BulCont